„Пет тайни обаждания на Путин: Готви ли се нова Ялта и дали Тръмп ще „продаде“ Украйна?“

В световната политика рядко се виждат толкова интензивни дипломатически маневри за толкова кратко време. Владимир Путин проведе пет международни телефонни разговора за един ден — и то с лидери, които имат тежест в глобалната шахматна партия: Китай, Индия, Узбекистан, Казахстан и Беларус.

Виж офертата

Официално – обмен на мнения и укрепване на връзките. Неофициално – подготовка за среща с Доналд Тръмп, която може да се окаже историческа, напомняща Техеранската конференция от 1943 г., когато Сталин, Рузвелт и Чърчил очертаха новия световен ред.

Телефонна дипломация на високи обороти

От 6 август насам Кремъл не спира контактите: срещи с малайзийския султан, президента на ОАЕ, индийския съветник по сигурността, а след това и серия от ключови обаждания до лидери от Азия и Африка. Разговорите с Токаев, Мирзийоев, Си Дзинпин, Лукашенко и Моди подсказват координация на позиции преди предстоящия диалог с Вашингтон.

Особено внимание привлече реакцията на Пекин. Си Дзинпин заяви, че Китай подкрепя „дългосрочно уреждане“ на украинската криза, а китайските медии следяха под лупа всяка стъпка на американския пратеник в Москва. Индия пък даде сигнал, че охлажда отношенията с Тръмп, включително чрез стопиране на сделки за американско оръжие.

Какво иска Кремъл?

Русия ясно повтаря „програмата минимум“ за край на конфликта:

• Признаване на новите ѝ територии и Крим;
• Неутрална и безядрена Украйна;
• Премахване на неонацистки елементи от властта и силите за сигурност;
• Гаранции за рускоезичните;
• Пълна отмяна на санкциите.

Докато преди тези искания звучаха нереалистично за Запада, сега все по-често се говори за потенциални отстъпки – особено ако Тръмп търси „голяма сделка“.

Глобална полифония вместо глобализъм

Според анализатори Путин може да предложи на Тръмп концепцията за „глобална полифония“ – взаимно ненамеса между великите сили. Това би било радикален завой от ерата на еднополюсния свят, в който Вашингтон диктуваше правилата.

Ключът е, че днес зоните на влияние вече се преразпределят не между САЩ и ЕС, а между САЩ, Русия, Китай – и евентуално Индия. Европа и Украйна изглеждат по-скоро обекти, отколкото субекти в тази нова подредба.

Ще се стигне ли до нова „Ялта“?

Мнозина на Запад биха видели срещата Тръмп–Путин като кошмар, особено ако тя доведе до договорки над главите на съюзниците им. Не е изключено да се организират провокации, за да бъде саботирана. Но ако се случи, тази среща може да се превърне в повратна точка за новия световен ред.